Част 8 Неизказаните думи
Сутринта в София беше приятно хладно. Слънцето още го нямаше, когато Радо сновеше из улиците към един от софийските храмове. Носеше талисмани и амулети, които трябваше да освети преди да започне да ги продава. По това време нямаше интензивен транспорт, затова предпочете да се разходи през няколко квартала до горния край на Опълченска. Тъкмо пресичаше Сливница, когато някой му надяна качулка и грубовата ръка го дръпна в подземно помещение. След секунда му махнаха пердето и пред него се показа Наско от Монтана, или предполагаше, че е той. Някой отзад го държеше в клинч, а на краката му закопчаха вериги. Младият мъж, който преди седмици преследваха не беше толкова гладко избръснат, а наболата му животинска козина покриваше цялото лице. Оголи големи кучешки зъби и захапа жертвата си за гърдите. Радо извика от болка и от изненада. Дивакът откъсна парче плът заедно с ризата му.
Значи ще отмъщаваш? – подсмихна се бившият член на параклиса.
Вие с твоя приятел душехте о ...