Рожден ден
22.06.2008 година. Прибирам се от работа. Вървя по Витошка, не, почти летя. В слушалката ми звучи чудесна музика по любимото ми радио Мelody. Искам да извикам: «Ей, аз съм на четиридесет и няколко години!» Защото утре ще навърша за първи път петдесет години и ако ме питат на колко съм, ще мълча. Настроението ми е страхотно!
Вечерта, салатката, водката и мач. Италия - Испания. Май ще има продължение, така ми се струва. Часът е 00.01. вече е 23 и имам рожден ден. Мъжът ми не откъсва очи от екрана, но ми честити празника. Пак е нещо, не е забравил от пусти мачове. Приятелката ми след него ми праща съобщение и ми честити и тя гледа мача. Айде, ще има и дузпи. Браво, ще има и при нас, така си мисля и малката казва: „Аз ще спя между баба."
Понеделник, не съм на работа. Телефонен звън.
- Ha-ppy birth-day to you... мисис президент.
Толкова еротичен глас, откъде ми е познат? Мерлин Монро?! Сигурно е запис.
- О, познах те, Мая!!! Много хубаво пееш. Най-хубавото ми събуждане, благодаря ...