РОЖДЕН ДЕН
Самотни бяха дните и нощите на баба Марта. Но тя работеше и не се оплакваше. Само дето годините натежаха, трудно ги носеше на окуцелите си от ревматизъм крака. Беше се примирила с пора­женията в живота – не искаше вече нищо от него. Всъщност трябваше ù съвсем малко – малко топлина. Сега имаше рожден ден, а никой не се се­щаше за нея. Толкова рождени дни беше празнувала, а последните ми­наваха вяло, като всеки делник. Само си казваше: „Остарях с още една година. Дали този не е последният?" – питаше се и затова ù се щеше да го отбележи някак. Докато се чудеше как, съседката Тодора я викна да помогне да оберат царевицата. Имаше да връща помощ, не може­ше да откаже. Рече си: „Нищо, и този ще е като другите, пък ако ще и последен да е."
Денят премина в труд. Прибра се изморена и тъжна, че точно та­ка бе протекъл този топъл хубав есенен ден – нейният ден.
Месецът, току-що изгрял, полуизлегнат в сребристата си ладия и се усмихваше лъчисто, сякаш я поздравяваше за празника. Къщата б ...