Стоеше на пейката пред двора. Чу изпискването на телефона. Извади го с трепереща ръка и взе да се взира в малкия екран. Нищо не виждаше. Влезе вкъщи и сложи силните очила. Висяха, като лупи на носа му.
- Шибан телефон. Ането, беше права да взема нейният, старият, ама с тия мазолести пръсти нема да ма познай.
GSM-ът беше от тия най-старите, малко черно апаратче със спукан дисплей. Накрая взе лупата и прочете.
"Имате пратка №""""""""". Очаквайте я в 16 часа на посочения адрес. Нашият куриер ще ви позвъни."
Сложи си сламената шапка и седна пак на улицата. Слънцето препичаше, но и той изгаряше от напрежение да види, каква ще да е тази пратка. Сигурно, Ането е пратила подарък за рождения му ден. Не очакваше някой друг да му го честити.
Главата му вече пулсираше препечена от слънцето. Телефонът звънна.
- Алоу!
- След пет минути идвам с пратката ви, господин Методиев.
- Убу.
Наистина след 5 минути пред къщата спря голям камион. Излезе едно момче и му връчи камара от хартии. После влезе в ками ...