Това е един тъжен разказ за мен и моето куче Рокси. Рокси беше изключително умно и интелигентно куче и с него много добре се разбирахме. То бе най-добрият ми приятел, с когото живеех в малката си гарсониера на петия етаж. Имаше невероятни кафеви очи и сива козина. Беше смес между много породи и затова имаше всестранно развит характер. Често играехме на гоненица в апартамента и беше много весело, а когато се прибирах изморен от работа, понякога с удоволствие ми излизваше мръсните крака. Съседите често ми правеха забележки, защото кучето ми лаеше по цяла вечер и затова не се разбирах с тях, а и други приятели нямах.
Един съботен ден след като нахраних най-добрия си приятел с попара от хляб и стара мазнина, останала от кюфтетата, които пържих предната вечер, решихме да излезем заедно пред блока и да обиколим по градинките. Рокси беше много радостна и след като излезе от вратата на входа не спираше да тича напред-назад и радостно да лае. На улицата пред блока обикновено нямаше голямо движение на коли, но точно този ден се случи нещастието. Неизвестно откъде върху тичащата Рокси връхлетя кола и я премаза. Забелязах, че шофьорът бе младеж, който с мръсна газ мина през горкото ми куче без дори да спре. В този момент целият ми живот се срина. Стоях ужасен, облян в сълзи и не намирах думи да кажа нещо. После бавно се приближих до Рокси и видях размазаната и глава по мръсния асфалт. Петно кръв примесена с кости, мозък и малко козина бе единственото останало от хубавата муцунка на Рокси. С разтреперени ръце и ужас се прибрах в къщи, взех една стара шпакла, по която още имаше засъхнал гипс и една найлонова торбичка. Слезнах до кучето ми, коленичих на асфалта и бавно изстъргах каквото бе останало от него в найлоновата торбичка. До петното с кръв имаше канализационна шахта и реших, че след като тук е загинала трябва и тук да я погреба. Върнах се в гарсониерата, държейки торбичката в ръка, взех гумената тенис топка, която ú бе любима и я пуснах при нея. На излизане забелязах, че торбичката бе скъсана и от нея капеше кръв. Спрях се за момент и се огледах. Целият коридор бе в капки кръв от най-добрия ми приятел, който често скачаше и лаеше точно тук, а сега аз я държах размазана в скъсана найлонова торбичка и кръвта и бе изцапала пода и обувките ми. Не зная как събрах сили да се върна при шахтата и с една щанга от колата я отворих. Казах сбогом на Рокси и я пуснах вътре. Тя цопна и се разнесе отвратителна миризма на канализация. Оттогава, когато подуша подобна миризма, се сещам за случилото се и за Рокси. Често ходя да плача на капака на шахтата и да оставям цветя, но колите, минавайки от там, ги мачкат и това още повече ме разстройва.