2 min reading
Имам среща с Романтика в София. Чуваме се по телефона. Той пристига с жена си и малкия си син Александър.
- Ице, къде сте?
- В еди кое си кафене.
- Как да стигна до там?
- Ти къде живееш?
- А, адреса ли ми искаш? - обяснявам му.
- Качи се на това и това и като слезеш, ние сме отсреща, аз ще те видя.
Мен трябва да ме снимат в „Другата България". От сто години живея в столицата и така са ме разглезили, че ме возят от врата до врата. Някой като ме пита къде се намира еди коя си улица, аз казвам, че съм от провинцията и не знам. Така ми е по-лесно.
Предупредила съм ги мойте, че ще излизам с Ицо. Майка ме кани за обед. Поръчала ми е да й купя лекарства.
- Майко, нали ти казах, че имам среща?
- Ма ти се виж там с момчето и ела, ние ще те чакаме!
Мъжът ми обикновено готви, но като нарочно през тоя ден ми се обажда да му сготвя нещо вкусничко. Вече нищо няма да си споделям с тях. Злоупотребяват с добрината ми. Пък и аз кога ли ще се науча да отказвам, не знам. Може би другото тримесечие ще про ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up