Романтика и... аз
Имам среща с Романтика в София. Чуваме се по телефона. Той пристига с жена си и малкия си син Александър.
- Ице, къде сте?
- В еди кое си кафене.
- Как да стигна до там?
- Ти къде живееш?
- А, адреса ли ми искаш? - обяснявам му.
- Качи се на това и това и като слезеш, ние сме отсреща, аз ще те видя.
Мен трябва да ме снимат в „Другата България". От сто години живея в столицата и така са ме разглезили, че ме возят от врата до врата. Някой като ме пита къде се намира еди коя си улица, аз казвам, че съм от провинцията и не знам. Така ми е по-лесно.
Предупредила съм ги мойте, че ще излизам с Ицо. Майка ме кани за обед. Поръчала ми е да й купя лекарства.
- - Майко, нали ти казах, че имам среща?
- - Ма ти се виж там с момчето и ела, ние ще те чакаме!
Мъжът ми обикновено готви, но като нарочно през тоя ден ми се обажда да му сготвя нещо вкусничко. Вече нищо няма да си споделям с тях. Злоупотребяват с добрината ми. Пък и аз кога ли ще се науча да отказвам, не знам. Може би другото тримесечие ще пробвам.
И така, аз пак летя. Пристигам и се мятам на врата на Ицо. Нацелувах го и му казвам да ми поръча капучо и политам да си купя цигари. Що не пуши тоя Ицо, просто се чудя. В края на срещата ни обаче как пушеше... Как ме издържа това момче, просто се чудя? Аз, ако бях на негово място, щях да си шибна два шамара, ама нали си се харесвам, та не си посягам. Той ми говори тихо и нежно, аз го прекъсвам. Той ми говори, аз пак и така сто пъти. Гледа ме с големите си красиви очи, а аз се чудя къде наблизо има аптека. Хвана ме срам да го питам.
- Ице, извинявай, не те чух, повтори. - с това „повтори" мъжът ми ме намрази. Ицо, душичката, нали не ми е собствен, повтаря, какво да прави. Тоя стол не ми е удобен, местя се. Онзи също, само къде не седнах в него. Луда крава. А той нежничък, миличък, да го изядеш. Хвана ме срам от мене си. Ице, извинявай, слънчице, другия път така няма да правя. Няма да мърдам, ще стоя мирно и ще те слушам, обещавам.
Дойде Александър. Заклевам се, по-хубав е от баща си! Веднага зарязах Ицето и с Александър си поговорихме бая. Кога ли ще ми дойде акъла? Май никога. Жената на Ицо, възпитана и ни остави да си поговорим. Да си поговоря аз де. Вече трябва да си тръгвам. Каква е тая нейна шопинг терапия, много дълга бе. Или пък жената си е готина и ни остави на спокойствие.
- - Ей, Ицо, златна жена имаш! Знаеш ли аз как щях да те оставя да си пиеш кафето с някоя чума? Точно никога. Ице, обади се на жена ти да дойде да се запознаеме, че трябва да си тръгвам.
Идва милата. После на майка й разказвам:
- Ама тя тихичка, тихичка! Вие сте ми създали грешна представа за рускините, че са щури за връзване. Защо бе, мамо, така? Та се излагам пред хората.
А Ицо е юнак, щом ме издържа!!! Признавам го!!!
Ицо, предупреждавам те ИЗЛИШНО, ако кажеш, че съм се държала като дебил, няма да ти проговоря пет минути по малката стрелка, така да знаеш!
© Светлана Лажова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поли, Нели, Стами, благодаря ви!!!
-
Това се казва среща с изпепеляваща романтика и незагасващ пожар
....хехехе.Страхотно си го разказала това разказче Светле не си ни спестила май подробностите!!!
Поздрави за всички участници в разказа!!! -
Благодаря ти, Светле, досега четох само тъжни стихове и съвсем се бях вкиснала. Пак ме развесели, май вече взе да ти става навик! А Ицо наистина е голяма работа, макар и да не го познавам лично! Целувки!
-
СвИтланоооо,
нЕма ти гуворя 5 минути.
Говори ти -
Ангар, кога ли ще ти се метна и на теб на врата? После да не легнеш тежко болен и да викаш:"Защо ми требва това бедствие?" Петинка, прегръщам те! Кога ли и теб ще те опиша?! Пращам на синето ти хиляди целувки. Внимавай да не загубиш някоя, ще го питам! Джурова, щом мойта внучка се кефи на нашите сбирки, прави сметка! По-често трябва да се виждаме! Хау!!! Адамов, Петре... радвам ти се!!! Направо ме кефиш яко!!!
-
Галина, ние с тебе значи не трябва да се срещаме. Щото после ще ни дават по новините, толкова сме емоционални! Или да пробваме, а?! Па каквото стане. Креми, с тази розова премяна като те видях миналия път, направо ми идеше да те намачкам. Същинска Барби, но другия път няма да ти се размине!!! Благодаря ти, Никол!!! Ицето е сладкишче! Атанасова, след твоите думи започвам да рисувам.
-
Дарче, аз понеже не мога да плувам, го гледах на друго място, за да не се удавя. Ицо се прехвърля от една на друга, пък после аз съм била цветарка...Обичам те бе, Романтико!!! Люси, наистина са готино семейство, като вашето. Вие сте толкова сладки!!! Етчи, хитрец се оказа той. Добре, че си ти да ми светнеш. Номерата му нямат край. Другия път ще си нося слуховия апарат, нека ми шепне. Или - не, да повтаря!!! Изненада!!!
-
Ванина, май в наше село всички срещи са запомнящи се. Защото готини хора - готини срещи, нали?! Деси, у наше село, както се разбра, грозно нема! И той каза две топли думи за вашето семейство. Наговорихте ли се? На това не му се вика новина, а клюкина, ама карай да е весело! Яна, Ицето е душичка. И да съм го подлудила, лоша дума няма да каже. Ние затова си го тачим!!!
-
Рано сутрин - закуска, кафе и нещо брилянтно от Светлана Лажова .. е няма такъв старт на деня просто
-
Ех, че хубава компанийка сте били!
А с този младеж край вас, свежеста е била още по пълна!
Прегръщам те за хубавото настроение, Светланке! -
Ми то сега... след всичките тия коментари, аз кво ли да кажа,а?
Е, айде, разписвам се!
Хм, даааа - наистина са едно прекрасно семейство, за пример!
А ти, Светланке, си фурията, която е "озвучила" нежната им тишина!
И за тва сигурно са ти благодарни! Еле жена му за шопинга! Нали, Ице?
Обаче съпругата и децата са направо прелестни!
И не е четка, вЕрвай ми! Щот не е "баща ми бояджията", ша знайш!
Уф, как искам сега да ви прегърна, нямате си представа даже!!!
За тва... виртуални целувки на двамцата и поздрави на семействата ви!
Цун* и гуш*! -
Бях много тежко болен,
и тъкмо оздравях -
прочетох този разказ
и пак се разболях!
На Романтик жената
успешно се преструва,
че туй не я засяга
и че не го ревнува!
На мен обаче всичко
ужасно ми личи -
аз втори ден се движа
с разплакани очи! -
Хм, знам ги и аз тези красиви, зелени очи!
Как да не се захласнеш по тях?!
Ама аз не го разбирам, Ицето.
Все разправя, че жена му била ревнива. Айде бееееее, много знае той какво е ревност.
Все самичък го оставя със сума ти и жени!
Щастливец е той, ейййй, па и тя!
Увлекателен разказ, както винаги, Светле!
Чета те всеки път с удоволствие!
Айде... следващия път ще те целувам, 5 минути по малката стрелка! -
Невероятна,незабравима среща е било
Няма две менния по въпроса,ама да ти кажа и на мен ми се е случвало,миличка от притеснение или емоция да не мога да си намеря място!!!
Прегръщам те,Светле!
А Романтика е върха,като човек,наистина! -
Ама си го описала...
Такъв си е той, романтичен, нежен и тихичък, тихичък...
Лошо че със старостта отслабва слуха (моя де), помня и на мен ми беше трудно да го чувам добре край язовира.
Ама той нарочно май, да го доближи човек - стратегия
А съпругата му, тя ме е очаровала отдавна, ако ще и само затова че го е вземала (добър вкус има жената).
За теб Светле - без коментар
Поздрав и усмивка. -
Вярно, без значение е цвета. Виж за дълбочина не знам, не съм бъркал в тях, че са ми само две.
А за срама ще ти кажа рецепта. Аз нали от нощес доктор го давам.
Зимъш са ф поза за бой и викъш силно:
- Ей сига ш`почнъ дъ ва убичам! Сичките без устатък!
И ще ти мине. Поздрави и на теб кметице!!! -
Кметя има прекрасно семейство!!! А жена му милата, наистина не може да вземе думата Във Варна излязохме на вечеря. След като хапнахме, тя си тръгна и го остави сам със сумати и женоря. Аз му викам:"Абе, Ице...жена ти голямо доверие ти има, да те остави с нас и ни видя какви сме" Пък Светланка е по-голям пожар от всички ни накуп. Поздрави приятели
-
Светланке, от нощното лекуване не можах да се наспя. Ей, сега рипнах. То си е обяд вече.
Само първо да кажа на Дарчето. Зелени са ми очите, не са сини.
И пак се прехвърлям на Светлето.
Ти ако другия път не мърдаш, не идвай. Че аз да нямам среща с паметника срещу ЦУМ-а.
За жената не се притеснявай, тя обича шопинг терапията. Аз нарочно съм и показал малко магазини в София, иначе трябва всеки път да оставям с преспиване.
Да ти кажа приятно, ама много ми беше като се видяхме там. Ти си говори като се виждаме на публични места, а като сме насаме ще шепна аз.
Другия път пак ще ти се обадя като дойда.
Че ти от заплесване по сина, не остави време за мен.
Поздрави, Светле!!! -
Светле,ама за какво се извиняваш,той Ицето затова те обича сигурно,защото си щура,весела,направо взрив от енергия,прегръщам те,душичко!!!
-
Хахахахах, представих си го тооолкова ясно!!!
Шемет си ти, сърничкее, шемет!
А, иначе за Ицето и жена му, абсолютно вярно си описала картинката!
Какви синове имат двамата..., малей, красавци!!! -
Запомняща се среща
Поздрави Светле!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
