РОСЕНОВА ПОЛЯНА
— Върви, като си решила! — махна с ръка примирено мъжът и́. — С кого мислиш ... сама ли ще идеш?
— Не, как сама! — възмути се Райна. — Трябва да си намеря побратим или посестрима.
Нищо не каза Павли, само повдигна учудено вежди.
— Моля те, како Пено, не ми отказвай! Стани ми посестрима и ела с мен довечера.
— Сами жени в гората?!...
— Да можех ... брат ти Мануш да извикам, за побратим ... ама ще ни види някой, ще тръгнат приказки!
Изгледа я Пена, премига, премига, пък я прегърна и взе да я гали по главата и целува по челото.
— Ще дойда, Райно! Ще дойда! Оттук насетне съм ти посестрима. До гроб ще ти бъда вярна. Огън в къщата ми да не гори, комин да не пуши, агне да не блее, кон да не цвили, да не чувам, да не виждам, ръцете и краката да ми изсъхнат, чумата да ме тръшне, ако те предам!
И тихо додаде, като на себе си:
— Ще мълча, каквото и да видя!
— Благодаря ти, како Пено ... сестро! — блеснаха очите на Райна и се наведе да и́ целуне ръка. ...