Ако ме намериш и неочаквано се изгубиш в нюансите ми, преливащи се в цвят екрю, крайно и драматично, до степен така, че да отхвърлиш своя цвят, а и пиесите, в които си играл Ромео някъде, без мен.
Магнетично увлечен, ако тръгнеш след оставащия в стъпките ми аромат на непорочно неустоима и омайващо търсеща есенция, която неволно да те спре и отклони от пътя ти. Да забравиш кой си, но пък да откриеш, че съм носеща лелеяните от теб изящност и уханност на чувствата, както никоя друга.
Ако подходяща вода за мен можеш да намериш, но само през девет планини, та в десетата, ще ме поливаш ли всяка сутрин?
Ако трябва да върнеш залязлото вече слънце, защото с всеки нов лъч ставам все по-хубава, ако без да искам те наранявам понякога до кръв с бодлите си, ако само неприятности създавам. Ще мога ли да бъда твоята любима роза? Все пак... А до кога!?!