Отдавна не бях изпитвала подобно нещо. Седяхме си в кафето с Любо и си приказвахме. По-точно той ми разказваше за новото си гадже. Беше влюбен. Обожавам такива мъже! Разказваше ми какво ще й сготви за вечеря. Питаше ме какви свещи да купи. Другата седмица смята да напълни ваната с пяна, да запали много чаени свещи и да я покани на вино и Шааде. Не съм я слушала, но това е вторият романтичен мъж, който я споменава. Ще се наложи да я чуя от любопитство. Толкова мило ми стана, когато ми разказа как обича в събота и неделя да става преди нея, да отиде за вестници и докато ги прочете да я остави да поспи. После да й направи кафе, да й изстиска пресен сок от лимони и портокали и да й го поднесе в леглото.
- Заради погледа й в този миг си заслужава усилието. После ме прегръща...
Точно в този миг го видях, изпепеляващия ме поглед от съседната маса. Стори ми се познат. Професионално изкривяване. Дори Брат Пит да срещна на улицата и ми се усмихне, ще му кимна и ще продължа. Ще си помисля, че е н ...