Може да съм просто една ревнива жена и да търся под вола на теле, но все ми се струва, че и мъжете, подобно на нас, жените, цял живот преследват една и съща... не, вероятно променяща се с времето... идеална представа за партньор. И понеже ми се случи да се омъжа едва наскоро, а не съм първа младост, нали разбирате, от стара коза яре, дето се вика, не мога да подходя по младежки безгрижно към бившите в живота на моичкия и да не обръщам внимание на това, което ми разказва.

    Най-често си спомня за Маша. С красива моминска снага, с не много големи гърди и стройни бедра... Трябвали му няколко месеца, за да я направя своя любовница. Малко садистично ми се струва от негова страна да ми напомня,че най-красивата гледка, която се е запечатала в съзнанието му, е Маша, гола, пред огледалото на мивката (мивката била в стаята на общежитието му), с руса коса, едва покриваща дупето й на руси водопади, и онзи красив жест, с който внезапно повдигала косата си, да я свие на кок. "Маша, моля те, нека те снимам така! Никой няма да знае, че си ти!". Не му разрешила. И, представете си, Маша имала годеник! Щяла да се ожени за него. При това била девствена. Ето защо моичкият не посмял, за месеците, в които бил в това затънтено руско градче в далечния Север, да я "притежава истински". Нарича я "моята интелектуална връзка", макар че аз изобщо не съм съгласна с това! Все пак, лежали са дибидюс голи и той е изследвал с пръсти и с устни всяка нейна извивка. Тя приемала мълчаливо ласките му, а когато я обземела възбудата, сграбчвала завивките така, че кокалчетата на пръстите й побелявали. Малко жени можели да се целуват "истински", но Маша била една от тях. За мен също казва, че се целувам "истински", впрочем. 
  Почти по същото време и в същото градче моичкият се запознал и със Светлана. Виж, тя била огън и жупел! Какво ли не били правели заедно! Изпълнявала и най-смелите му фантазии! А колко трудно му било да балансира между двете, така щото никога едната да не научи за другата! Виж, Светлана си мислела, надявала се да се ожени за моичкия! Затова и намерила начин да дойде в България и къде със секс, къде със сълзи и с клетви колко много го обича, се опитала да го притиска. Показа ми снимката - хубава жена! Грях му на душата, ако не е така, но моичкият и до днес е убеден, че била "професионалистка" и, следоватлно, не му трябвала такава за жена! Пък и моичкият е човек, който строго се придържа към плановете си. Щом е казал, че няма да се оженя преди да навърша 30, значи - край!
   Надежда я срещнал вече, след като се бил развел. И тя - дългокоса, слаба, като върлина, и съвсем плоска в гърдите, с щръкнали едри ареоли. Бил на Приморско преди 7-8 години и тя му се закачила. Казва, че оценил особено и единствено сексуалните й умения. Не можел обаче да понася сълзите, в които неминуемо избухвала след сеанса и  сърцераздирателната й история как й откраднали документите и не можела да се върне в родината си. Тя не беше рускиня. От Беларус, май, или от Украйна. Абе, все тая! След морето се срещали веднъж на 1-2 седмици. Идвала в дома на моичкия, обикновено със страхотно закъснение - ту се била изгубила в София, ту имала проблеми с контрольорите по градския транспорт...  Живеела под наем в някакво мазе при съвсем мизерни условия. Май още не си е извадила документи за самоличност. Най-голямото й удоволствие било най-напред да се изкъпе. Два часа! Топла вода на авнта! Често му искала пари на заем, или тоалетна хартия, или сапун... Той, доколкото знам, й отказвал. Приготвял й вкусна вечеря, черпел я любимия й чай с коняк, след което тя му се отплащала ясно как. Впрочем, тя категорично отказвала да го целува по устата. Напоследък уж открила гадателските си способности. Интересно, как от "кораба-майка" не са й казали, че моичкият се е оженил, та продължаваше известно време да му звъни: "Дзън!" - съвсем кратко. На това му се вика "еврейски есемес". Чака той да я набере! В началото моичкият й каза да престане да му звъни, после и аз  й вдигнах и я нацепих на ситни тресчици, но тя е упорита. Не може току-така да се откаже от изворчето на благинки, което от около година пресъхна - вечерята, топлата баня....  Моичкият много добре я имитира как не се докосвала до кърпата в банята, защото била "пълна с прах", и как по пет минути духала джиесема си, преди да си го прибере в чантата. Луда жена!

   Та така с руските завоевания на моичкия.

   Аз ли? Аз съм си стопроцентова българка!