Сега ще ви разкажа историята на едно момиченце, което за неусетно време се превърна в жена. Знаете ли, най-мътният спомен за нея е, когато още бе сплетена на две дълги руси плитки и играеше с други момичета и момчета в квартала. Всички бяха еднакви - деца. Имаше обаче едно момче, което се открояваше в групата, поне в очите на нашето русокосо момиче. Той не беше по-различен от другите, но на нея и приличаше на сноп лъчи, пропуснат през мрачното небе. Когато той се усмихнеше, нейният ден бе огряван. Когато той говореше с нея, тя не сваляше чаровната усмивка от лицето си. Боже, дали бе нормално едно мъничко момиченце да изпитва нещо толкова силно? Не знам...
Но времето минава бързо и детските игри вече ги нямаше. Годините бавно и мъчително отдалечаваха момиченцето от нейния принц. Така охладняваха и чувствата й. Това продължи дълго, докато един ден съдбата отново не преплете техните пътища. Те вече бяха порастнали достатъчно големи и разумни, за да контролират действията, мислите и желанията си сами. И знаете ли, нашето момиченце през тези години на отдалечаване се бе превърнала в една голяма, силна и смела личност. Мислеше си, че с живота си действа, като капитан със своя кораб, но дали беше така... да, така беше, докато не срещна принца от детството си. Пред него тя бе безсилна, в очите и отново се появи онзи пламък, който караше всичко да заблести. На устните и отново се изписа онази мила усмивка.
И така нашата русокоса принцеса отново бе сломена от принца, но този път той успя да изографиса името си върху мъничкото и сърчице. Сега тя ще го помни вечно.
© Никол Попжелева All rights reserved.