Nov 2, 2011, 2:47 PM

Ръцете - кратка проза 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
675 0 5
4 мин reading

 Искаше да върне  обратно  един миг от друго

есенно утро. Докосна с пръсти спокойствието му,

за да  събере чудните остатъци от него -

голяма част от нейното всичко...

            В ранното утро режеше бялата тишина къс по къс, 

за да отмери завладяващата я сладка магия.

Събудената ù плът сякаш възкръсваше,

жадно вдишваше полепналия по сетивата въздух

и висините крещяха.

             Есенен пир на душата беше онова утро -

вплетени в ръцете ù още две,

за  да прекосят заедно времето

и  да  вкусят даровете на сърцето.

             Разлюляна аура излиташе към безплътни

облаци. 

© Дима All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??