Когато бях студентка рисувахме от натура и моделите ни бяха " от кол и от въже". Безработни, пенсионери, студенти, ученици, проститутки, роми, бисексуални и т. н. Имаше дори едно джудже. Нищо лично против хората, дошли да изкарат някой лев. Най-многобройни бяха пенсионерите. В почивките ни разказваха интересни истории от дългите си житейски пътища. Една жена веднъж ни разказа следното: " Отидох навремето да раждам. Тогава нямаше ехографи, не ни следяха бременността като сега. Излезе бебето, проплака, всичко точно. Казвам на лекаря и на акушерките: " Има още едно!" Те ми се смеят: " Абе момиче, какво още едно бълнуваш, какво ти става?!" Аз продължавам да настоявам. Те се правят на ударени. И така, като разбраха, че наистина има още едно бебе почнаха да ме натискат по корема, да излезе. Станах синя от натискане. Накрая го изкараха...мъртво!...Е, за сметка на това сега се радвам на двама внуци - тийнейджъри, които са близнаци."
В квартала, в който живея, познавам семейство, в което големи ...