19.
Белокосият замълча малко и после каза:
- Ще Ви потърся след няколко часа. Измийте се, починете си... И се преоблечете...
Двама здравеняци го поведоха по стълбите надолу. Там, на последния етаж, беше жилищният блок. Йоан разбра – за тези хора изкуството, историята, литературата, цивилизацията значеха много. Но човешкият живот беше оценен по-скъпо. Затова и бяха поставили жилищата най-отдолу. Последна крепост. Мястото, което трябва да се отбранява в краен случай. И където се укрива най-ценното.
Етажът беше огромен. От фоайето се отделяха шест коридора, а покрай тях се виждаха врати. Много врати. Някои двойни – предположи, че са зали, други единични. Жилищни помещения. Пред едно таково спряха.
Йоан погледна придружителите си, но те му кимнаха и се запътиха по коридора.
Бутна вратата – не беше заключена. Отвътре имаше резе, но явно не слагано. Поне скоро...
Огледа стаята. Хотелски вариант. Двойно легло, нощни шкафчета, маса, два стола, табуретка... На стената – само огледало.
Отляво за ...