И ето поредния ден,в който излязох с приятели. Идеята беше да се видим,да поговорим и да си искараме страхотно.Времето,обаче, не позволяваше каране на скейт,играене на хек  или най-обикновенни разходки в парка...Нявън валеше като изведро и се наложи да се покрием в някое заведение на сухо и топло.

            Седнахме и всички си поръчаха,аз обаче не бях излязал с тази нагласа и ето че думите “за мен нищо,благодаря” се изнизаха от устата ми.Като че ли направих фатална грешка. Сервитьорката ме изгледа на криво,изражението и крещеше “Не може така!!!”. Едно от момчетата се размърда и промълви “Дълго с бита и за него”. Тя се усмихна ехидно и тръгна към бара. Стана ми неловко и срамно от това че не разполагах с пари,топла вълна заля цялото ми тяло и усетих как кръвта нахлува в главата ми и се изчервявам... “господи каква неловка ситуация”,помислих си и в този момент усетих как някой ме потупва по рамото. На среща ми седеше Андо-момчето поръчало ми кафе. Той се засмя и тръгна да ми обяснява,че се случват и такива неща,но не бива да си развалям настроението заради това. В крайна сметка тези пари не ми даряваха нищо друго освен едно тъпо,горчиво кафе,кафе което ще изпия и забравя,кафе което не може да ме накара да се усмихна и забавлявам...

            Парите...те изграждат само външната ни черупка.Дават ни възможност да учим,да се храним,да изглеждаме като връстниците си,но не правят човека,не ни купуват любов,нито приятели,не ни радват така както усмивката на детето ни...

            Парите не ни даряват с по-добър живот,а само възможност да изживеем този!Същия!Нашия!Но така,както ние си го направим...