И ето поредния ден,в който излязох с приятели. Идеята беше да се видим,да поговорим и да си искараме страхотно.Времето,обаче, не позволяваше каране на скейт,играене на хек или най-обикновенни разходки в парка...Нявън валеше като изведро и се наложи да се покрием в някое заведение на сухо и топло.
Седнахме и всички си поръчаха,аз обаче не бях излязал с тази нагласа и ето че думите “за мен нищо,благодаря” се изнизаха от устата ми.Като че ли направих фатална грешка. Сервитьорката ме изгледа на криво,изражението и крещеше “Не може така!!!”. Едно от момчетата се размърда и промълви “Дълго с бита и за него”. Тя се усмихна ехидно и тръгна към бара. Стана ми неловко и срамно от това че не разполагах с пари,топла вълна заля цялото ми тяло и усетих как кръвта нахлува в главата ми и се изчервявам... “господи каква неловка ситуация”,помислих си и в този момент усетих как някой ме потупва по рамото. На среща ми седеше Андо-момчето поръчало ми кафе. Той се засмя и тръгна да ми обяснява,че се случват ...