60.
Разсеяно се взирах в матовото лице на младата маникюристка, докато сръчните й ръце пиляха ноктите ми. Говорехме си общи неща и тъкмо се смеехме на някаква случка от миналата седмица в един бар, когато вратата на студиото за красота се отвори.
Освен маникюристка, тук имаше още козметичка, гримьорка и фризьорка, които в момента си бъбреха оживено, докато чакаха клиентите си и пиеха следобедното си кафе. Салонът беше приятен, с хубави черни столове, кожен диван и много рекламни плакати. Климатикът показваше двайсет градуса, което бе истинско облекчение в сравнение с външните триисет и два.
-Хей, здравей! – чух звънкият глас на фризьорката.Тя се казваше Памела и винаги носеше безумно високи обувки в неонови цветове. Днес бяха яркооранжеви. Очевидно беше влязъл някой нейн познат – Заповядай!
-Благодаря, Пам. Как си?
Стори ми се, че през мен премина електричен ток. Симона сякаш усети сковаването ми, защото вдигна очи от бурканчето с гел и ме погледна.
-Натиснах ли много?
-Не, няма пробле ...