Хората ги боли. Боли ги и това личи.
Безизразните лица на минувачите.
Оголените клони на дърветата.
Локвите, замръзнали от студа.
Клавиатурата, пръстите ми, почти слели се с нея.
Агонията на гниещите листа паднали от дървото.
Загубената маратонка насред улицата.
Торбите, пълни с ненужни вещи.
Гривните на циганката в тоалетната на гарата не са златни. Не са дори гривни. Те са нанизи от болка.
Болката е в окото на бездомното куче, което ме следва от 10 минути. Може би и в другото е имало болка. Добре, че се избавило поне от половината си болка.
ТЯ е навсякъде. Хората ги боли.
Разбрах за човек, който го боли от него самия. Той пише за болката си и хората му се възхищават. И аз му се възхищавам... неговата болка поне има някакво предназначение... ...