Петък вечер. Двете приятелки за поредна седмица са в рок бара. Вероника е въодушевена и се забавлява, както винаги. Ирина, забила поглед в тениската на бармана, върти чаша в ръка. На моменти присъствието ѝ е само телесно, умът ѝ бяга към него. Подпряна на бара, мислейки си за него, Ирина може да почувства ръцете му върху голите си рамене. Поклаща леко глава, за да прогони мислите за него. Поглежда към Вероника. Тя ѝ се усмихва с непринудената си изпълнена с живот усмивка, която я изважда от вцепенението.
Вече беше два през нощта, когато до тях на бара застана някакъв младеж. След известно време започна да им казва „назраве”. Ирина с неохота отвръщаше на опитите му за общуване. Не че не изглеждаше добре, просто не събуждаше интереса ѝ. В последните месеци нямаше мъж, който да го събуди. Тя още преживяваше загубата на една мечта. Всичките ѝ надежди, очаквания се превърнаха в прах. Сега трябваше да започва живота си отначало, с нови цели, нови очаквания. Мъката я смазваше и под тежестта ѝ ...