И това беше Бри.
- Какво се е случило с теб?
Бри беше пребледняла, а устните ù бяха пресъхнали.
- Какво ти се е случило? - попита отново Джерамая.
- Умирам. Дадоха ми да изпия отвара от мандрагора. Просто исках да ти кажа...
- Какво, какво да ми кажеш?- попита той, но Бри вече бе издъхнала.
Той затвори очите ù, целуна студените ù устни, и легна на леглото. Изведнъж той чу алармата си. Вдигна се от леглото, облече дрехите си и излезе от тях.
Отиде в училище и тръгна към класната си стая, но усети позната миризма. Да, това беше мирис на праскови. Затича се с всичка сила към това момиче, от което се разпространяваше миризмата. Хвана я за ръката, тя се обърна и каза:
- Извинете , познаваме ли се?
Изражението на Джерамая вече не бе усмихнато.
- Ти не си ли Бри? - попита с надеждата отговорът да бъде положителен.
- Не, бъркате ме с някого.
- О, извинете, припознах се.
Дали случилото се с Бри е истина, или всичко това е било плод на неговото въображение?
© Стефан Брус All rights reserved.