С ВКУСА НА ДИНЯ
Обедното слънце разпалва силно жаравата в огнището на юли. Мараня трепти в далечината и изпепелява наситената зеленина на гората насреща. Едва дишаща в горещината на летния ден, реката лениво източва води край белия гръбнак на каменистия бряг. Зажаднялото слънце пие водата, изсмуква я и рибите на речните сребристи гънки шават уморено под листата на върбите.
Най-после тя идва – жената, която обича. Денят е спасен. Радостта е спасена. Вече са заедно, той и тя… И пътуват към своето щастие. Къде отиваха? Кой може да каже? Щастието няма посока и точна спирка.
След известно лутане по брега, намират закътано романтично местенце, с подходящ за къпане вир. Оставят багажа си на крайречните камъни, събличат се и нагазват нетърпеливо в прохладната вода, гмуркат се и се плискат. След като се разхлаждат, оставят напитката си и динята в речната вода да се изстудяват. В това закътано кътче, притулено от високите върби, нямаше кой да ги смущава и хвърлят дрехите - къпят се чисто голи. Н ...