Глава 2
Вечерта отново сънувах ужасяващия кошмар с клопката, но сънят бързо се измени, без да имам чувството, че се отделям от тялото си. Намирах се на висок и стръмен бряг и гледах към обширно море. Вълничките в него блестяха на ярката слънчева светлина, а вятърът нежно галеше лицето ми. Изненадана видях, че младежът от съня от предната нощ седи на ръба на скалата, на два метра от мен, и гледа в далечината. Загледах се притихнала в него, докато той не ме усети. Яркосините му очи се втренчиха в моите и сърцето ми трепна.
– Здравей – казах мило и седнах до него. Осъзнах, че отново съм боса и облечена само с бяла нощница, каквато нямах. Косата ми се разбърка от вятъра.
– Може би трябва да ти разкажа. Знам, че те сънувам пак – каза ми той тихо и аз вдигнах вежди. Спомних си, че сънувам, но в този миг вместо да стоя пред приятната гледка заедно с момчето, се озовах отново на самотния път с онзи остър завой. Стъписана, се огледах – беше вечер, но не валеше и нямаше катастрофирали хора на ас ...