Nov 19, 2021, 12:54 PM  

Никога не казвай "никога" 

  Prose
570 5 8
2 мин reading
Странно, пак чувам тишината. Сякаш съм приемник на тази мелодия. Не знам, дали ви се е случвало да я чувате. Първият път реших че приемам радиосигнали от ефира. Някаква станция, която е наблизо. Нее, не съм луд и не чувам несъществуващи неща. Всъщност, може би съм луд, но за някои.
Двама сме в болничната стая. Той е малка купчинка скрита под одеялото. Не съм го виждал вече втори ден. Стои и мълчи, завит през глава. На визитацията разбрах, че е много зле. Сигурно го чакат да умира. Ама това е глупост, защото мен ме чакат да умра вече десета година, а аз тъпо и упорито живея.
Някой почука на вратата. Мълчах си. Няма, кой да ме търси. Вече отдавна съм сам. Защо пък да не кажа нещо:
- Влез.
Застана до вратата. Стоеше неловко и се усмихваше. Държеше букет цветя. Погледна към купчината под одеялото и се доближи.
- Знам, че ме чуваш. Ако искаш не се показвай. Нали и без това съм те виждала.
Отдолу се чу приглушен глас:
- Защо дойде. Разбрахме се, че ще ти се обадя... Някога.
- Някога ми звучи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон All rights reserved.

Random works
: ??:??