В един задушен юлски следобед на мегдана на село Гачево спря очукана хонда. Зад волана бе млада жена с прибрана в стегнат кок черна коса. Тя свали черните си очила и се загледа в напуканите плочки пред сградата на кметството. Извади кърпичка и избърса потното си чело. Не благоволи да слезе от колата. Седеше отпусната на седалката, вероятно чакаше някого.
По едно време от кметството излезе чистачката, пълничка жена на пенсионна възраст. Новодошлата натисна клаксона и махна с ръка. На чистачката този начин на привикване й се видя нахален, но се усмихна и отиде да види какво иска нафуканата гражданка.
– Здравейте, кметът дали е тук?
– Не, излезе по работа, но предполагам скоро ще се върне.
– А в селото дали има свободни имоти?
– Къща ли търсите?
– Не, по-скоро стая, където да се настаня.
– Вие тукашна ли сте, не ви познавам?
– Не, просто минавах и… мястото ми хареса.
– Аха – отвърна чистачката и кимна, въпреки че бе крайно изненадана от чутото. – Има варианти. Например къщурката, в която ...