- Знам, че мога да ти имам пълно доверие, като на истински приятел
и мога да споделям с теб всичко.
- Разбира се.
- Знаеш ли къде ме заведе той тази неделя?
- Не.
- В подножието на планината, при някаква река. Нямаше жив човек.
Зарязахме колата и тръгнахме пеш. В началото имаше дървета,
едни такива, нежно зелени, чуруликаха птици, ние си вървяхме
прегърнати и си говорехме. Зад един завой дърветата свършиха
и реката стана широока, широка и много плитка. Събухме си обувките
и тръгнахме по средата. Дъното беше осеяно с дребни, шарени, обли
камъчета, синкави, розови, жълтеникави, но те са красиви само във водата. ...