Стоеше с цигара в ръката. Цигара. Дълга. Дамска. Тежка. През пръстите си усещаше покварата на никотина, заключен в хартийката. Сърцето ù биеше бясно. То събаряше последните стени на храма на разума, блъскаше, разбиваше, рушеше и очакваше мига на горчивата победа. Духът от цигарата все по-настойчиво нашепваше “Запали ме и ще ти изпълня три желания...”

 А тя стоеше с цигара в ръка. Дамска. Когато отиде в магазина и изрече атеистичното изречение, продавачката я попита:

   - Дамски или обикновени?

Все едно да си купиш отровата не е достатъчно унизително. Не, трябва да избереш каква точно отрова искаш, колко да е дълга и с каква концентрация на вредното вещество. Защото, нали това правят милиони пушачи, когато си поръчват цигари всеки ден - унижават се, признавайки си, че са слаби. Пълзят в магазините и най-безсрамно показват, че не могат да се справят с дребните си проблеми и отчаяно искат да сложат край на жалкия си живот. Цял живот тя мразеше пушачите. Цял живот.

 Мразеше също така и алкохолиците, хората с наднормено тегло, просяците, мрънкалниците, ревлите, с една дума всички, които дават външен израз на слабостта си. Самата тя беше и-д-е-а-л-н-а. Идеална на ръст, идеална на тегло, вегетарианка и спортистка. Нямаше нито един порок. Абсолютна кариеристка. Винаги постигаше целите си. На всяkа цена. Беше пълна отличничка още в училище, печелеше всевъзможни състезания. Гордостта на мама и тати отиде да учи в чужбина и когато се завърна, стана една от най-добрите в бранша. Разбира се, една от най-добрите звучеше далеч по-малко респектиращо от “най-добрата”. Три желания значи. Една цигара - три човешки желания.

 Когато трябваше да решава какво да учи след средното си образование, тя първо се огледа къде ще има най-много конкуренция. Обожаваше да мачка слабите, посредствени хора, които си мислят, че могат да постигнат нещо. Затова избра рекламата. О, да, тя можеше да изучи далеч по-сложни науки, да стане страшен специалист в много неща, но се спря на рекламата. Защото в този свят на медии и информация, рекламата бе най-важното. Според нея. Рекламата има силата да промие мозъците на много хора, да срути репутации, да доведе фирми до фалит. Рекламните агенти си създават жестока конкуренция. Освен това тази ниша все още не е добре изучена, има свобода за мръсни игри, за надцакване, за изкачване на самия връх. Тя знаеше, че е велика, че трябва да е първа, че заслужава да е първа. И беше. Една от първите. За нея нямаше значение каква кауза защитава - важно беше кампанията да я направи по-известна. Еднакво добре правеше реклами на висококалорични храни и хапчета за отслабване. В живота ù най-важни бяха кариерата и това да не показва слабости. И ето че цел и ценност се сблъскаха...

*      *      *

 - Проблемът ù е, че няма чувства - коментираше главният ù конкурент от своя офис на тринайстия етаж. – За да се задържиш в бранша, трябва да защитаваш някаква кауза, да имаш ценности, да поставяш граници. Тази твърде дълго е на върха. И всичките ù клиенти са толкова доволни, че услужливо пропускат да забележат факта, че тя работи и за техния враг. Безпогрешната ледена кучка е на път да ни вземе хляба. Всеки път тя излиза на пазара с псевдоискрени послания, които, в днешния беден на думи свят, задоволяват потребностите на масовия потребител. Ние трябва да я сломим. Иначе не само нашата фирма и служители са застрашени. Утре тя ще поиска да контролира както рекламата, така и целия поток от информация. И сигурно ще успее - още отсега всички я провъзгласяват за “медийно светило”. И тогава няма да има значение дали я харесвате или не, ще трябва да работите за нея. В нейната пирамида, където Тя е на върха. Тя ще редактира статиите ви както намери за добре. Никой няма да оспорва решенията ù. Виждате, че е наш дълг да я спрем в зародиш. Не заради себе си, а заради свещената свобода на словото. Утре ще засегнем слабата ù страна. Да, дори тя си има слабости. Обещавам ви, че след утрешния ден хората ще загубят доверието си в нея. Най-големият ù успех  в бъдеще ще бъде някоя реклама на прах за пране. Закривам заседанието.

*      *      *

   Всички в залата я гледаха. По принцип това дали е пушач или не нямаше значение. Но сега... сега се беше оказало изключително важно.

   Владо беше поръчителят на рекламата за цигари. Изключително импулсивен човек. Раздразнителен. В много отношения елементарен и първичен. Много мразеше да го лъжат, дори и за най-дребните неща. Той хареса рекламата, дори усещаше, че тя ще стане хит. От друга страна, някой му беше подшушнал, че момичето е не-пушач. В обявата изрично пишеше, че се търсят пушачи. Владо не можеше да работи с непушачи. Той ги ненавиждаше. Тези мижитурки му събаряха бизнеса. Всеки месец губеше милиони, защото гадните не-пушачи не купуваха продукта му. И с какво право Те си позволяваха да го саботират? Как смееха да отрекат тютюнопушенто,  възникнало преди хиляди години? Да, Владо не можеше да допусне да работи с лъжещ не-пушач. Не искаше да използва идеите (без значение гениални или не) на един такъв индивид.

  Тя трябваше да изпуши цигарата. Ситуацията бе станала сложна. От една страна запалването на тази цигара щеше да унищожи единствената ù останала ценност. От друга, незапалването щеше да донесе крах на дългогодишната ù цел. Цигара. Омраза. Слабост. Кариера. Цигара. Омраза. Слабост. Кариера. Цигара. Омраза. Слабост. Кариера... Запалка. Щракване. Всмукване. Дим...

*      *     *

Тя стоеше на прозореца с цигара в ръката. Цигара. Дълга. Дамска. Тежка. През пръстите си усещаше покварата на никотина, заключен в хартийката. Сърцето ù биеше бясно. То събаряше последните стени на храма на разума, блъскаше, разбиваше, рушеше и очакваше мига на горчивата победа. Духът от цигарата все по-настойчиво нашепваше “Запали ме и ще ти изпълня три желания...”  С треперещи ръце запали цигарата. Цигара двадесет и първа в нейния живот.  Прелисти плановете си за новия грандиозен проект на някаква екологична тема – трябваше да го дадат на Иван, но след онази негова излагация от миналата седмица... Точно до тези планове бяха разпилени остатъците от предишната супер-успешна кампания за последен модел мощна американска кола.

  Емоциите ù, както и чувствата, бяха изчезнали заедно ценностите. Останал беше само механичният стремеж за първото място. За трите ù човешки желания бе твърде късно. Дълбоко във филтъра на цигарата бяха зазидани остатъците от нейната душа...