4 мин reading
Мъглата бавно пълзеше по билото на планината. Млечно бяла и плътна като невестинско було. Синият връх все още се виждаше висок и недостъпен над скалите. Орли се въртяха там и крилете им се разперваха над урвите. Зад върха грееше слънцето като огромна златна тепсия.
Продан вървеше със стадото си и очите му се спряха на върха. Диреше да види Господ. Нали свещениците така казват, че Господ Бог е горе…там някъде…на най – високото…
Продан беше умълчан и угрижен. Кахър имаше момчето и не знаеше що да стори. Майка му ставаше все по - зле. Втора седмица изгаряше от огън, мяташе се в постелите трескава и болна. Баба Руса, комшийката идваше през деня при нея и я налагаше с оцет и вода, треската намаляваше, но през нощта започваше да се вихри. Устните на майка му се напукаха до кръв, очите й помътняха, тялото й изпосталя. Почти не ядеше, пийваше малко вода, но повечето време бълнуваше, мяташе се и беше страшно човек да я гледа… Май нямаше да се оправи. Отиваше си, а Продан не можеше да й помогне ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up