Прибирам се пак сам в апартамента, няма те до мен и това ме измъчва. Влизам пак в пустата стая и лягам на леглото и самотата и мрака ме обгръщат мигновено. Това чувство е ужасно и направо ме разкъсва. На вън вали и е студено, което ме кара да се сгуша, за да се стопля. Всяка светкавица прорязва мрака и ми показва, че съм сам, че съм самотен. Сгушвам се още повече, затварям очи и се пренасям в едно друго
пространство - представям си как шумът на дъжда са твоите думи, как всяка светкавица е една твоя нежна прегръдка, всяка гръмотевица толкова чакана изгаряща целувка. Но уви, чува се по силен гръм и убива моя унес. И пак съм сам в стаята обгърнат от мрак, студ и убийствена самота, а на вън вали ли вали.