Най-трудно е, когато дойде нощта. Когато вече е късно, за да звъннеш на някой, с който да си побъбриш, само за да не мислиш.
През деня е по-лесно. Работа, задължения, приятели, разговори. Опитваш се все да си зает с нещо, не се и замисляш щастлив ли си или не.
Но нощем, когато останеш сам и всички мисли изплуват и не искат да изчезнат, когато вече няма как да избягаш... да избягаш от себе си. Когато няма кой да те утеши, кой да ти каже, че всичко ще е наред. Тогава е най-тежко!
В началото това те плаши, но после започваш да свикваш. Прегръщаш всичките си болки, завиваш се с тъгата, казваш лека нощ на разбитите илюзии и заспиваш.
© Юлиана Никифорова All rights reserved.