Вратата на малкото квартално магазинче бавно се отвори. Излъсканото звънче, закачено над нея, иззвъня с медния си глас и сякаш изтръгна от топлата прегръдка на мислите й продавачката. Тя веднага инсталира дежурната усмивка на умореното си лице, по което времето беше оставило своите издайнически следи, които всяка сутрин се опитваше да прикрие с тежък грим. Това понякога я караше да мисли за младостта си, която неусетно се превърна в скъп избледняващ спомен, докато годините се изнизваха като пясък през пръстите й. Всъщност, младостта е като истината - колкото повече се отдалечава от хората, толкова по-силно те започват да вярват в нея, да я търсят и да я ценят.
Жената се изправи и приглади с пухкавите си ръце карираната рекламната престилка, на която мързеливо се бяха настанили група кренвирши на популярна българска марка. Пристегна колана й на кръста си и погледна към тезгяха, където търпеливо чакаше реда си картонена чаша с недоизпито все още кафе.
"Студено кафе против бръчки" - помис ...