Беше тиха нощ.Толкова тиха, че можеше да чуе как снежинките падат на земята. Дори вятърът се беше отказал да разрошва косата ѝ а само от време на време повдигаше крайчето на шала, който си бе сложила. Момичето обърна глава към тъмното небе и остави лицето си на нежната милувка на снега. Пое дълбоко леденият въздух и го остави да се разлее в нея като глътки планинска вода.
Не бързаше. У дома не я чакаше никой. Можеше да се прибере и да се отдаде на самосъжалението,да гледа сапунени сериали и да проклина самотния си живот. Да изпие бутилка вино и да плаче на любовни балади..
Или можеше да се наслади на тихата разходка в снежната вечер, да се прибере в топлия си дом, вече поизморена и след горещия душ да се разхожда по халат и с маска на лицето, без да я интересува, че някой ще я види. Да си пусне приятна музика, да си налее чаша вино и да чете любима книга...
Всеки сам избира как да го нарече.
Самота или свобода.