САМОТАТА НА СИЛНИТЕ, ЧАСТ ТРЕТА, КОСИТЕ НА ЕЛЕКТРА
Глава седма Убийство на куче
Завари Нона да разговаря с мъж на около тридесет и пет години с рядка кестенява коса и чанта с инструменти. Кислородната инсталация закъсала, поясни приятелката му. Мъжът се казваше Дамян и беше кислороден техник.
- Трябва да сложим бутилката поне до довечера, каза той. Нона разпери ръце, демек, ти си знаеш.
Техникът най-после си тръгна и Нона се вгледа в Иван с радостна почуда.
- Не мога да повярвам, че си тука! Казвах си, че все някога ще дойдеш, но не ми се виждаше да е скоро...
- Защо?- той я прегърна и тя някак много внимателно го целуна.
- Знаеш ли, работният ми костюм бъка от бацили . Дано си късметлия и не те харесат!
Той се засмя и я притисна силно. Това искаше, за това беше дошъл. Да усети до себе си стегнатото й, вечно в движение тяло.
- Дано ме харесат, каза полугласно - Нека се разболея, продължи упорито- Искам да се разболея и ти да ме лекуваш. Имам право да си избера лекар, нали?
- Ако видиш ...