Глава трета, Иван миналото бъдеще
Гарата беше тъмна и почти безлюдна.Никой не очакваше никого по това време и от тази посока.Чуваха се щурчета досущ като преди много години, когато беше ученик в тукашната гимназия.Нона щеше да пристигне след няколко минути.Иван се поколеба дали да не остане в колата докато не чуе влака , но това му се стори невъзможно и излезе.Миришеше на нещо много специфично,нещо като грес,смола ,прегоряла и вече поизстинала скара.Нещо ,което той определяше като специфичен белег на малките гари.
“Миришеш ми на гара!”,казваше като малък на баща си.И не можеше да обясни точно какво е това.Подухваше лек ветрец.Прозорците бяха светли и може би от тях някой наблюдаваше високата му,облечена в бяло фигура.Вероятно знаеха за него,беше прекарал няколко дни в санаториума.Беше досущ както си го представяше.Почти болница.Хубавото беше ,че докторът беше негов съученик.Така можеше и да не спазва режима.
Когато стъпваше на перона ,усети леки трусове.Влакът влизаше в гарата.Взираше ...