Oct 7, 2015, 7:48 AM

Самотен ловец 

  Prose » Others
754 0 1

Нов ден, точно навреме за себе си, за да и простиш. Продължаваш си казваш, но имаш цел, далечна. Вървиш и се оглеждаш, ще я намериш! Търсиш, нея есента, спираш и виждаш сивота, дошла е. Вали топъл дъжд, стоиш навън и си мислиш, време имаш. То е пред теб, но ти трябва да я хванеш. Ловиш звездите вечер, гледайки през малкия прозорец, ловиш мислите си. Времето не променяло мислите и чувствата. Действията променяли. Затова продължаваш да търсиш..
Знаеше, че Любовта Е Пистолет, Опрян в Слепоочието, но ти продължи.. И трябва да Я хванеш..!!

© Георги Марков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??