Николай Николов отмени всичките си задачи за деня. Можеше да си го позволи – веднъж за толкова години упорита работа. Чакаше тази жена толкова време… От момента, в който я беше видял, досега не преставаше да мисли за нея. Да я вижда, да си припомня чертите и. Често минаваше покрай дома и, по време на дежурства, а светещия прозорец провокираше фантазията му “Какво ли прави сега… как ли изглежда в домашна обстановка… дали от нея лъха същото спокойствие и увереност, каквото и в работата и…“. Беше проучил всичко за нея – бе се постарал бавно и систематично да узнае всяка малка, известна на останалите подробност за нея. Знаеше, че води затворен начин на живот, главно заради съпруга си – доцент Тодоров, че беше изрядна съпруга, отлична специалистка и около нея не можеха да се открият онези малки “пикантерии”, които бяха така характерни за всяка нормална жена… Знаеше, че единственият начин човек да разговаря с нея е в болницата, където работеше. Така и беше направил.
От рано Николай беше загу ...