На другия ден, още рано сутринта телефонът и иззвъня. Николай. Искаше да знае ще може ли да я види отново. Не му отговори нищо категорично – предстояха и операции, не знаеше кога ще приключи, а и искаше да помисли още. След разговора си със свекървата имаше нужда да прецени – какво печели всъщност и какво може да загуби. Струва ли си да поеме риска, да заживее двойнствен живот, да предаде сигурността и удобството и да получи в замяна онази любов и страст, за която дълго беше мечтала? Искаше и се да заглуши онзи вътрешен глас, който й крещеше – Да! Да! Да!.
Когато излезе от операционната, го завари да я чака пред кабинета. Бързо го покани да влезе, смутена, че толкова хора са го видели. Със затварянето на вратата потъна в неговите прегръдки.
- Татяна… мила… толкова мечтах за теб, да те видя отново… Сигурно полудявам, прости ми… - Николай я целуваше с още по-голямо настървение, още по-страстно даже и от часовете им в хотелската стая.
За миг Татяна загърби всичките си съмнения. Забравяйки ...