8 min reading
Тодоров бе извънредно разумен човек. Не случайно беше тръгнал по стъпките на баща си. Скоро щеше и той да получи своето заслужено признание. Последните месеци се готвеше усилено само за това. Осъзнаваше, че е обърнал гръб на най-близките си, че не се интересува от живота, който водят, но… те бяха неговото семейство. Длъжни бяха да се съобразят с него и да му осигурят необходимото спокойствие. Понякога Тодоров се чувстваше неразбран от околните си. В началото на брака им с Татяна се опитваше да споделя, опитваше се да и обясни работата си, проблемите, над които работи, онова, което го вълнува. Но напоследък се беше сблъскал с нейната незаинтересованост, сякаш онова, което я интересуваше, беше само делничното, екзистенциалното и не проявяваше никакъв интерес да вникне в сложността на неговата работа. Е, добре поне, че тя се занимаваше с всичко в дома и му осигуряваше така ценното за него спокойствие и самота. Нещо повече – напоследък беше някак си радостна от това. Както винаги, не се оп ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up