Тодоров бе извънредно разумен човек. Не случайно беше тръгнал по стъпките на баща си. Скоро щеше и той да получи своето заслужено признание. Последните месеци се готвеше усилено само за това. Осъзнаваше, че е обърнал гръб на най-близките си, че не се интересува от живота, който водят, но… те бяха неговото семейство. Длъжни бяха да се съобразят с него и да му осигурят необходимото спокойствие. Понякога Тодоров се чувстваше неразбран от околните си. В началото на брака им с Татяна се опитваше да споделя, опитваше се да и обясни работата си, проблемите, над които работи, онова, което го вълнува. Но напоследък се беше сблъскал с нейната незаинтересованост, сякаш онова, което я интересуваше, беше само делничното, екзистенциалното и не проявяваше никакъв интерес да вникне в сложността на неговата работа. Е, добре поне, че тя се занимаваше с всичко в дома и му осигуряваше така ценното за него спокойствие и самота. Нещо повече – напоследък беше някак си радостна от това. Както винаги, не се оп ...