Беше рано сутринта. И то доста рано. Все едно току-що беше настъпила нощта, а и не мислеше да си отива. Звездите, които успяваха да се мернат на нощното небе, проблясваха закачливо. Луната, тъкмо започнала растящия си цикъл, едвам осветяваше улиците, на които липсваше улично осветление, а те бяха доста. Все пак беше краен квартал и повече приличаше на отделен град, отколкото на част от столицата. И отгоре на това въобще не беше в добро състояние.
Тя беше облегнала глава на студения прозорец на автобуса. От време на време главата ù леко се удряше в него, поради неравностите на пътя. Не ù беше приятно, но нямаше сили да помести глава, а и ако случайно успееше, със сигурност щеше да падне от седалката. Беше сама в целия автобус и нямаше на кого да се облегне.
Улиците не бяха празни. Хората леко бяха осветени от табелите на баровете, хвърлящи бледи проблясъци на синкаво и червено, което ги превръщаше повече в демони, отколкото в нормални хора. Крачещи наляво-надясно, влизащи в малките тесн ...