В парка аз дойдох да потърся своя дух, да прочистя своя слух от празни думи. Седя на обрисуваната пейка, срещу мен е празна друга, а отдясно зад гърба ми двойка влюбени се радват на живота. Главата ми се мота, сърцето ми във болка е сковано, да се спускам в живота е било рано. Уморен от нищото в живота свой, от празнотата в деня мой. Еднообразно е каквото и да правя, не искам себе си с празни илюзии да храня. И пейката до мен е празна, и мястото до мен свободно е, и във душата пуста - грозно е.
© Димитър Йорданов All rights reserved.