5000 г.пр.Хр. Място: една малка, но кокетна и доста компактна планетка. Име: Санчоландия.

    От тази година датират първите сведения за санчовците. Тези сведения са запазени дори след Големия взрив, ето защо са бая оскъдни. Но пък разбираме най-важното: не са се разбирали добре още тогава.

   Интересна е най-голямата известна битка между сансионите и сансовините. Отново е започната от първите, които и в този случай ламтят за земя и енергия (както знаем те нямат ръце, за да си сготвят храна и затова се хранят с енергия).

    А под плодородна земя имаме предвид, богата на енергийни ресурси. Сансовините са си късметлий по природа, живеят в по-топлата половина на планетата, което означава – повече енергия. И ето защо сансионите пак беснят от яд. И започват една война, продължила 1000 години (смятайте що народ са изтрепали). А смисъл – никакъв. В крайна сметка планетката им се е взривила и по-голямата част са си измрели така, за едното нищо. А оцелелите са сигурни, че причината за това нещастие е именно тая безумна вражда. Язък за яката планетка – имала е 866 вида билки, това дори в България го няма, а се смята за държава с доста богата растителност... Както и да е, да разкажем за битката.

    Та това се случило през 4999 г. (ох, няма да пиша всеки път преди новата ера, вие си го знаете). Сансионите, накратко лошите, решили да гърбят миролюбивите си съседи – сансовините, накратко, нашите, или добрите. Та лошите много се чудили как да стане това и понеже са си зли по натура измислили да крадат енергията на наш’те (този случай се повтаря при заселване то на СаниЛенд, само че тогава жертвите са халюгенитите, доста интерсни същества, за които ще разкажем в някоя от следващите теми). Обаче наште усетили доста скоро че има нещо гнило. То е нормално да усетят, те лошите си били доста наглички наистина. Обаче нали са си добрички решили че ще се разберат по мирен път. Да, ама не.

     По традиция преговорите се водели от най-стария в селището (информативно, селищата на древните санчовци били изградени изцяло от мрамор и дървения, и задължително украсени с платина, наричали се „сампии”). През таги година това бил известния сансовин Салмай Черния. Та отишъл той с още трима за подкрепление, ама лошите му направили засада и му изпили енегрията. Двамата други, спасили се върнали в сампията и разказали какво е станало. Така наште взели, че построили укрепление, една голяма стена, която разделяла планетата на две части. Това още повече разсърдило гадните и те решили да построят огромна машина, която да унищожи стената. Започнали редица нападения на лошите и купища сансовини с изпита енергия, демек, убити. Ама нали си били добрички, не смеели да трепят врага. Което, между другото ми се вижда доста глупаво, ама кой ме пита, аз само предавам какво е станало. Така 300 години взели много да намаляват добрите, но пък онея не успели да направят машината, нямали достатъчно енергия за нея. Започнали разни бедствия и добрите започнали много да се тревожат, те вярвали, че природата е жива и трябва да се отнасят добре с нея. Не можели да си представят да посегнат на друго живо същество. И взели важното решение да се предадат, да се натоварят на ракети и да оставят родната планета на сансионите. Тогава започнал строежа на ракетите. Те били доста големички – побирали средно по 50 000 човечета. Но този мащабен проект бил редица пъти осуетяван, поради многото кражби на енергия и се проточил много време. В крайна сметка дошъл Големия взрив, който хванал и едните и другите неподготвени. Не станал изведнъж, а на отделни места. Именно това дало възмoжност на част от населението да се спаси, което според мен не било случайно. Добрите сансовини дали на част от враговете си да се качат на ракетата, защото не можели да си представят да ги оставят да умрат. И така отново заедно двата етноса поели по дългия път през космоса в търсене на нова родина...