САШО МАЙСТОРА
Такива хора има сигурно много по света.
На пръв поглед всичко им е като при другите: на два крака, с две ръце, чифт очи, чифт уши, всичко. Като бебета реват, когато са гладни, ненаспани, наакани, начуркани – както всички бебета. После порастват, гласчетата им мутират, пониква им мъх, където трябва, и полека започват да се превръщат в мъже. Пушат цигари, пият алкохол, покачват адреналина, когато им лъхне на подобни същества от другия пол, както си трябва. На пръв поглед – стандарт. Стандарт отвсякъде. Има обаче нещо заложено в тях, което ги отличава от другите, и щеш, не щеш, им обръщаш внимание, и то повечко, отколкото е необходимо за даден случай.
Такъв човек е Сашо Майстора.
Той, ей тука, на края на челото си има една малка вдлъбнатинка, която му остана след една престрелка с камъни между него и брат му. Лоша шега си направиха едни сеирджии с двете братчета, в чиито вени течеше буйна родова кръв. Разделиха ги от двете страни на реката, насъскаха ги и престрелката започн ...