Имаше два безкрайни дни. Като го осъзна, нещо в нея се разтвори и запя, запя с недокоснати фибри и я обля с цветове, а после се разплака.
“Нерви! Просто съм натоварена и какво по-естествено. Клипове, оферти за реклами, нов албум, а аз постигам и хващам в ръка звездичката си. Обичам да пея, пея, а сега вече ще ми чуят гласа. Далеч и близо до началото, една ръка разстояние от живота който обещава и другият който носи нанякъде. Един конкурс и всичко се променя. Вече има “къде”, вече има “някъде”. Образите са различни, слизат от екрана и от илюстрованите албуми и се превръщат във възможност за реалност, а реалността придобива способността си да е жива. О, това е велико! Ще започна май да пиша. Знаех си, че съм поетична, ще започна сама да си пиша текстовете.”-засмя се, че почти на сериозно си го помисли.
Струваше й се, че чува далечна мелодия. Наостри докрай слуха си, но мелодията беше в нея. Опита се да я оформи и да я затананика, а не успя. Чуваше я и не я чуваше. Усещаше я и не съвсем. ...