Здравей... Добре ли спа? Аз не, но това не е важно. Реших да не те будя. Спиш някак си приказно, а и не понасям плача ти. Кара ме да плача...
Когато някой си тръгва от някого обикновено му казва в очите защо, или му оставя бележка... Понеже нямаме наш си хладилник, аз ще я закача на моят. Теб те няма така или иначе. Идея нямам как и дали ще я прочетеш. По ми е важно да съм я написал. И така... аз тръгвам! Решил съм. Честно, казано... няма да се обръщам назад. Когото са срещнали очите ми преди тръгване - това ще са лицата от моето минало. Ти си част от тях. Твоето лице най ще го помня. Сигурно, защото най-влюбено съм го гледал. Много ми се събра. Дядо ми все казваше, че "човек и от куче повече тегли" и баш си е така. Теглих, теглих пък нямам мяра вече да понеса, нито сили. През какво ли не минаха мислите ми за тебе... И те проклинах, себе си също. После се отричах от клетвите. Ругаех. Тебе, живота, съдбата, Господ, че ме върна от мъртвите... И защо ми беше тая любов, дето не спрях да вя ...