Тя се въртеше в леглото будна в 3 през нощта. Детското й съзнание рисуваше сенки и картини пробудени от преживелиците и размислите от деня, всичко й се струваше по-ясно, но и по-страшно; повече от един друг, невидим свят отколото от този.
Тя се обърна на една страна и се сгуши, чувстваше се като малко момиченце, макар и в тялото на 44 годишна жена. Беше разговаряла с него, но разговор ли беше това, по-скоро битка и то жестока. Демонът в нея искаше да върлува, да бушува, да стъпква , да възтържестува и тя изтощена му бе дала кард бланш. Премехана упорството и го остави да прави каквото си иска с нея.
И, о.. какво се случи тогава. Отвори се вратата на....рая. За първи път му бе даден кард бланш да БЪДЕ и изведнъж цялата му мощ се изля в мощен ВИК, в мощен РЕВ на освобождение, който крещеше – ПОЗВОЛИИХА МИ ДА БЪДА! Цялото това подтиснато същество от нея и нейният спътник просто излезе и се стопи като балон, чийто въздух бяха изпуснали. И остана просто малка сенчица, семпла и човешка.
И ет ...