Когато сутринта отворих очи, без да подозирам какви изненади ми е подготвил животът. Усмихнах се. Не знаех, че е за последно. Знаците на съдбата ли да следвам или здравия си разум. Казах си "Днес няма да позволя на никой да изтрие усмивката от лицето ми." Уви, когато тази мисъл прелетя през съзнанието ми, вече усещах, че някой пак ще ми размаха пръст.
Дилема - да бъдеш с любимия човек, но без грам социални контакти, лично пространство - нула. Обратният вариант е ясен. Думата ГРЕШНИЦА е татуирана на гърба ми. Когато я чуваш толкова често, забравяш собственото си име. Deja vu от минал живот. Не може никой да ми говори мили думи, да ми се усмихва, аз да говоря с някого. НЕ МОГА ДА ПИША КАКВОТО ИСКАМ.
Изборът е мой. Ще кажете, някои и толкова нямат. Ама те са си такива, слепи за възможностите, които им се предоставят. Някой ми каза: "И в двата варианта ще си нещастна, не прави и други хора такива. Вземай решение и да се свърши." И понеже съм оптимист, никога не бих наранила някого умишлено ...