Feb 15, 2020, 11:03 AM

 Сборището на мастиите-1, 2, 3, 4, 5 

  Prose » Narratives
741 2 3
Multi-part work
6 мин reading

Сборището на мастиите

I.

Животни

1.

            Жалко, че кучетата не могат да избират стопаните си, защото Той никога нямаше да избере да се роди на това място. Първите спомени от съзнателния му живот бяха как гледа през оградата една красива кучка на свобода.Завиждаше ѝ. За разлика от нея, той беше здраво вързан със синджир, дълъг не повече от половин подскок, ако го отвържат, но това се случваше много рядко. Жизненото му пространство се определяше от дължината на синджира, закрепен за котурата, в която живуркаше зиме и лете. Задачата му беше да пази кокошките и петлите, които се разхождаха в заградения двор и спяха в кокошарника. Пазеше ги от черни порове, белки и невестулки, като ги плашеше не само с лаенето си, а и с присъствието си, защото те го усещаха отдалече… Всяка сутрин и вечер стопанинът му идваше да храни животинките си с какви ли не лакомства-разбъркана топла храна, царевица или ечемик, а през лятото им даваше и по някой домат или динена кора през оградата. Неговата дажба беше парче хляб сутринта и друго вечерта. Е, понякога му подхвърляха по някой и друг кокал като специалитет, но това беше от дъжд на вятър. Беше се примирил с начина си на живот и дори беше доволен, защото не познаваше друг и нямаше с какво да го сравни. На няколко пъти една красива кучка се доближаваше до оградата и гледайки го, му се плезеше предизвикателно с език. Страшно много му се искаше да научи името ѝ. Веднъж я попита, а тя му се изсмя с пронизителен вой и той повече не отвори лая си за това. За късмет, случайно разбра как се казва, и беше на върха на щастието си. Случи се, когато тя се беше приближила до оградата и си разменяха любовни послания. Тогава се появи Стопанинът и я изгони с думите:  
            - Марш оттука
, мастийо!    
            „Значи се казваше Мастия. Какво хубаво и звучно име! Мастия… Мастия… Мастия…“. Вече щеше да заспива и да се събужда, лаейки името ѝ.

 

2.

            Черният пор на няколко пъти обикаля около двора, където спяха кокошките и петлите и винаги, когато се приближаваше, беше усещан от кучето, което не спираше да лае, докато се отдалечи.  Беше забелязал, че една белка и една невестулка също са навъртаха около богатата плячка, но също, като него бяха прогонвани. И изведнъж му хрумна идеята да се съюзи с тях. Беше сигурен, че едва ли им трябва повече това, отколкото на него. За всички щеше да има и то предостатъчно, особено след като беше чул един стар пор да казва: „Разделяй и владей!”     
            Помислено-сторено. Проследи къде се движеха и последователно с едната, после с другата се срещна и поговори на четири очи. Накрая се събраха и сключиха триумвират. Целта беше една – да изядат, ако могат всички обитатели на курника...

3.

            Стопанинът беше забелязал, че кучето му обръща голямо внимание на оная, безпризорната мастия и нещо все си лаеха с нея на оградата. Затова винаги, когато я виждаше, първо сритваше него със здрави ритници, а по нея хвърляше камъни. Това Той не можеше да му прости. Беше решил да му отмъсти, както може и си знае – със зъби и нокти, ако се наложи. И веднъж, когато оня хранеше животинките си и беше на един захап до него, се нахвърли върху му. Стопанинът беше  изненадан и докато осъзнае, че трябва да се отдалечи, беше жестоко нахапан. Ядосан и разярен до крайна степен, взе пушката си и мислейки, че кучето е побесняло, го гръмна. Натовари го на магарешката си каручка и го закара извън селото, където го захвърли на боклука…
            Възлюбената кучка с ужас видя всичко и проследи каручката. Когато Стопанинът се отдалечи, прибяга, надвеси се над тялото му, което не проявяваше никакъв признак на живот и жално заскимтя… Два дни и две нощи тя лая, изплаквайки мъката си. На третия ден преди изгрев слънце, останала без сили заспа. Когато се събуди него го нямаше. Не можеше да повярва. Нима беше възкръснал? Огледа се и го видя да лази в боклука към изгряващото слънце. Значи беше жив! Зарадва се и в продължение на няколко дни го гледа, докато се изправи и раната му позарасне…На седмия ден Той се вдигна и накуцвайки, тръгнаха заедно да търсят щастието си в Големия град…

4.

            Черният пор беше позадрямал през деня, когато силен гръм го събуди. Потри сънливо очи и излезе от дупката си да види какво става и погледна натам, откъдето беше дошъл гърмът. Видя как Стопанинът хвърля застреляното си куче на каручката и страшно много се зарадва, защото кокошките и петлите оставаха без пазач. На няколко пъти обикаля двора, за да се убеди, че е така. Беше узнал първи от тримата, с които беше сключил съюз и реши, че вечерта може сам да нападне останалите без пазач кокошки и петли, но… Чувството му за доблест и чест надделя над егоистичното му АЗ и той се свърза с белката и невестулката, за да организират общо нападение…
            На сутринта, когато слънцето реши с първите си лъчи да поздрави птиците в двора, където не веднъж го посрещаха с „кукуригу“ и „куд-ку-дяк“, Стопанинът с ужас ги видя разхвърляни в кокошарника и с прегризани гърла.

5.

            Тя беше чувала, че в Големия град има едно място, което се намира на центъра и е с метална ограда. Вътре хората са започнали да строят, но само са изкопали основите и са го оставили. С времето обрасло с храсти и бурени, а там свободните кучета, като тях, намерили убежище. През деня ходили в града да търсят храна край заведенията и боклукчийските кофи, а вечерта се прибирали, необезпокоявани от никого. Най-важното беше, че по средата на това място имало извор с прясна вода, където утолявали жаждата си и цяла нощ слушали жабешкия хор в образувалото се мочурище. Било много романтично. Човешки крак не бил стъпвал там с години…     
            Натам бяха тръгнали. Той не беше още укрепнал и възстановил се от раната си и не знаеше дали може да издържи на такъв дълъг път. Затова тя му излая, че първо трябва да намерят някое място, където да отседнат за известно време, докато се оправи напълно. Съгласи с нея, захапвайки я гальовно по врата. Двамата се огледаха и започнаха да душат. Забелязаха, че в далечината, по посока града има малка горичка, където се надяваха да намерят и храна. Радостни, Той накуцвайки, а Тя от време навреме подпирайки го с хълбока си, да не падне, тръгнаха към нея. Имаше и нещо друго, за което кучката искаше да се усамотят. Беше започнала да се разгонва. След няколко дни щеше да бъде готова за сливане, като размаха опашката си, за да се подложи на някой мъжкар. Този някой беше сега до нея. Какво по-хубаво от това да прекарат медения си месец на някое разкошно място и необезпокоявани от никого, да се отдадат един на друг и след време, когато пристигнат в Големия град, да им се пръкнат на бял свят няколко кутрета…

» next part...

© Николай Нанков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса! Продължавам.
  • И аз прочетох с интерес, ще очаквам продължение. Дано тези двамата имат по-добър живот. Стана ми тъжно.
  • Много ми хареса! Прочетох с удоволствие. Очаквам продължението.
Random works
: ??:??