Сбъркана професия...

Sep 23, 2008, 7:58 AM

Prose

1125 0 1

4 мин reading

Сбъркана професия...

    ... Помниш ли предната нощ, онзи шок в очите си, когато ме видя !? Помниш го, нали!?
    Беше обезумяла, как е възможно да зная за адреса?! Та ти толкоз успешно се криеше от мен... До онази нощ в бара... Аз те намерих... там, сред пилоните! Къде случайно, къде не, аз открих отново теб - моя любов!
    Днес отново съм при теб с цел да те имам... Само за мен... Знаех, че дори против волята си, ще си моя... Нали плащам... За теб, за час! Нали чрез силата на парите ще мога да остана...
    Какво са 100 лева, на час, при положение, че ще мога точно в онези шейсет минути, пак да видя изнуреното ти лице!
    Да те разсмея, да те откъсна от хищниците вън...

   Цаках!
   Коз - банкнота от 100 лева и ето вече - играта е моя!
1 на 0... За бедняка, който някога ти повярва... За нещастника, който прежалил толкоз много пари, навярно ще се лиши от парното през следващите няколко месеца...
    За момчето, което се опита да те промени, но ти сякаш не му повярва... Повярва на мутрите, повярва на сутеньорите, повярва на онез мръсници, който отровиха най-чистото създание!
   Отровиха теб!
   Ще поседна на леглото - оправено и гладко, готово за работа...
   ...
   Казват, че по тези места клиентите винаги имат право и те поръчват играта и ръководят правилата...
   Сълзата в окото ти, показва че го съзнаваш... След първоначалният шок, откакто ме видя, сега тръпнеш какво ще си пожелая от теб... Нали, мила... Трепериш... но не от студ, не от ЕЛЕМЕНТА на изненада, който имаше го предния път преди да скъсаме, ами от факта какво ще си пожелая от теб... От Бившата моя любима жена... и единствена любов...
    Спокойно, Кристина...Аз няма да те карам да взимаш душ, да се събличаш докато звучи поредната меланхолична песен, в бара, на която момичетата извиват свойте тела по пилоните... Няма да карам грешните ти устни да докосват моето сухо тяло, с цел да му влеят енергия, стимул, свеж порив за живот, след срещата!
    Плюс това си го правила толкоз много пъти, малката...
    Без да искаш...
    Без да желаеш...
    Просто бизнес...
    В онази тясна стаичка, аз ще поискам просто да седнеш до мен... Облечена...
   Да пуснеш телевизора и да се замислиш... Може би стих ще ти подаря, а ти ще ме сметнеш за глупак... Не искам да виждам сълзи, тях ги виждам всяка нощ... Толкова много пъти. Те като термити ядат сърцето ми!!!
   А просто искам да се замислиш...
   Да постоиш при мен... поне докато времето изтече... Аз зная, вкъщи чакат те  дом дете... сметки дълги с километри...
   А вън те чакат канибалите... Аз така ги наричам...
   Заможни, грозни, лоши, малки...
   Който си плати, той те има...
   Бизнес... Някога беше хубава... Ходеше с протрити дънки, помниш ли онези с кръпките мила, които аз ти купих, сега навярно ги ползваш за парцали... С рокля си, красива, пременена... Като вечерта на раздаването на Оскарите... Ти - моята главна героиня, аз... поддържаща роля във второстепенен сериал! Помниш ли, че в трамвая винаги сядахме на втората седалка зад кабинката на ватмана, и се смеехме, гледайки двама , през прозореца... Как светът се върти... Винаги двама! Обещавахме си, вричахме се... Още от Гимназията... Но какво стана, какво се получи... Облъчиха те с обещания, ти им повярва и сега си в бара... Онзи, на "Дондуков" 14... Когато обикновените хора спят, ти работиш... Много е трудно да върнеш Неизлечимо Болен човек към живота... Аз искам, но не мога мила... трудно ми е, въпреки че опитвам... Ти се вманиачи, сега си с мутрягите, които ако пресроча времето, навярно ще викнеш, да ме изхвърлят... А аз... нещастника от Столицата,просто трябва да забравя за теб... но забравя ли за теб, аз забравям за Живота! Нямам нищо, освен теб... И никога не съм имал... Навярно за това ме напусна... Скъсвах си задника в един склад за дърва, обичах те и те закрилях до колкото мога, но явно моята пот по челото, не е била достатъчна, за да задоволи прищевките ти... Въпреки че бяхме щастливи, свързвахме двата края и ти... ти бе моята Звездица!
До онази нощ, в която угасна!
Както угасна пламъкът в очите ти... Сега си харча спестяванията за теб... Плащам си за да те видя, да съм с теб! Защото без теб не мога...

...
Предаването свърши... Моят час изтича... Знаеш ли, чувствам се като старец, който е на смъртен одър, и с напускането твое, свършва живота негов... Сега ти казвам чао, любима моя... И ако съм постигнал дори нищожна част от съзнанието ти да се замисли... значи съм успял и парите не са ми отишли на вятъра...
   Само ако съм успял да ти покажа връщането към стария път, че не е толкова трудно, то нека в следващият месец да мръзна!
   Дано твоите мисли те амбицират и танцуваш цяла нощ!
   С бяс, с гняв, със злоба!
   Бъди най-добрата, любима моя...
   Винаги си била!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

zozolinka (Зорница)

2008-12-08T01:46:34+02:00

трогателно написано и за съжаление реалистично