Имало едно време, една много заблудена и объркана душа. Преди тя била слънчев човек, който никога не пада духом, всичко било чудесно, до момента в който не я споходило проклятието на злия магьосник на име Живот. Той превърнал сърцето ѝ в камък, неспособен да обича.  Проклятието било много силно, но единствено тя можела да си помогне. Сега настъпил момента, в който тя трябвало да вземе решение, дали ще се остави да бъде спасена, или ще продължи да живее с камъка…

Разбира се, не е станало точно така, но в общи линии идеята се разбира, трудно е да отвориш сърцето си след като вече знаеш колко боли, когато е разбито. Точно заради това тази заблудена душа е и объркана. За нея всичко това е прекалено сложно, затова тя реши да се обърне, към хората, които най-много обича, за помощ, с надеждата, че те ще и дадат отговорите, които така жадува да разбере, осъзнавайки, че всъщност само тя може да реши задачата.

…

„Много ме е страх, че ще ви загубя. Напоследък само това мисля и се притеснявам и го сънувам даже. Затова и не мога да спя, не искам дори да преминава през главата ми, камо ли да го изживявам всяка вечер. Обичам ви прекалено много. Това е точната дума, прекалено. Не трябваше май. Трябваше да пазя дистанция, да не се отпускам напълно, да не ви позволявам да ми влизате под кожата, а какво стана сега, не сте под кожата, а направо в средата на сърцето. Не се беше случвало досега. Как успяхте? Наистина не го разбирам. Ядосвам се на себе си, че го допуснах и на вас, че сте толкова перфектни.

Така е наистина, грешката си е в мен. Кой друг олигофрен се оплаква, че го обичат? Признавам, много е хубаво да има хора, които наистина се грижат за теб и искат да си добре и ти се радват и споделят всичко с теб както доброто, така и лошото… Страхотно е! Страхотно, но и много, много страшно.

Хората са ужасни. Вече понесох прекалено много болка и разочарование, не мога да преживея и това. Затова трябваше да стоя далеч, а сега какво, дори не си спомням живота преди вас. Миналото изглежда някак фалшиво и бледо.

 Аз съм егоист, искам на мен да ми е добре, не обичам излишната драма и болка. Исках да ми е спокойно и да преминавам през живота без да му обръщам много внимание, нито на моя нито на чуждия. Сега обаче осъзнавам как стоя и мисля, дали сте добре след поредния проблем и ми е гадно за вас и искам да обърна света, за да ви помогна и съм готова да жертвам собствените си удобства и дори спокойствието. Не помня как стана, или кога, в един момент усетих как първото място вече не се заема от мен, а от вас. А най-странното е, че и това ми харесва. Обожавам факта, че има хора, за които да се притеснявам. Това го прави още по-лошо!

Вие не ме разочаровахте нито веднъж, не ме нагрубихте, не ми дадохте повод за притеснение, не ме оставихте, не ми развалихте настроението дори, напротив. Вие станахте причината да продължавам напред. Неведнъж ми дадохте стимул да се изправя и да се справя! Вие бяхте и лявата и дясната ръка и краката и душата ми. Нямам нищо ценно, което да ви дам в благодарност. Това също ме плаши. Не обичам да съм задължена, а сега съм точно това и то до гушата, даже всъщност до върха на косата, или май доста над нея.

И като пресметна всичко какво излиза, всичко е перфектно, а аз пак съм недоволна. Проблемът е, че не мога да го повярвам. Не мога да повярвам, че е безкористно. Вътрешно само чакам да признаете как всъщност не можете да ме понасяте, или просто да ви омръзна и да спрете да ме търсите. Не сте виновни вие, сякаш може би имам грешка в главния чип. Точно, когато си кажа, „има и добри хора” получавам по един шамар от съдбата, която ми казва „да бе да”. Излезе така, че всички останали в моя живот са леко прогнили и май и аз взех да се вкисвам… Прехвърлям съмненията на вас, защото само вие сте свежите плодове в старата гадна щайга. Може би аналогията не е най-подходяща, но е така. Не мога да повярвам също, че се случва точно на мен. Не мисля, че го заслужавам и затова не мога да го приема.

Много ме е страх. Страх ме е, че фантазията ще свърши и отново ще съм сама. От една страна се страхувам, че не давам достатъчно, от друга, че инвестирам прекалено много. А всъщност най-много ме е страх от животът без вас. Главата ми е една голяма каша. Сама си я разбърквам, но не знам как да спра. Яд ме е, но се радвам толкова много, разбирате ли? Обещах си, че повече няма да отварям сърцето си за никого, за да няма поводи отново да бъде разбито, а това го направи студено. Изведнъж се появихте вие и влязохте вътре като у дома си, опънахте палатка и си запалихте огън, а този огън малко по малко стапя ледовете, което въобще не е добре. Всички знаем за ефектите от глобалното затопляне…

Напоследък нещата са по-зле. Съмненията и несигурността са прекалено силни и шумни, не мога да ги заглуша с нищо, а опитвам постоянно. Няма вечер, в която да легна да спя и да не сънувам нещо лошо. Не сте виновни вие, просто съм го приела като правило, много хубаво не е на хубаво. Поне така беше досега. Може би антивирусната ми програма е прекалено силна и понякога обърква любовта и я приема за манипулация. Не знам, наистина вече нищо не знам.  Побърквам се вече.

И тук е мястото, на което официално отказвам да оставя на лошите мисли да победят. Тези съмнения нямат корен, защото не сте го засадили вие, няма и да растат повече, защото не ги храните, така че решението е много просто, ще ги изтръгна, ще ги захвърля и никога повече няма да погледна назад. Най-вероятно е възможно,вярвам че е. Благодарение на вас всичко вече ми се струва възможно.

Ще се поправя, има едно нещо което знам и в което съм сигурна. Обичам ви! Вие сте най-прекрасните същества на този свят и е чест, че побъркахте точно мен, макар въобще да не го заслужавам. Може би вие сте изключението, което потвърждава правилото. Може би вие сте истински и добри. Всъщност тук няма може би, вие сте истински и добри. Аз ще преодолея всички демони и ще го повярвам, в името на всичко хубаво, което сте ми донесли, ще се постарая да стана пълноценен, емоционален човек, който ще ви се отплаща цял живот! Обещавам! Винаги ще преживявам болката с вас и ще се смеем заедно и ще се караме дори и всичко ще има щастлив край! Няма да съжалявам, няма да се ядосвам, защото вие доказвате и ще продължите да доказвате, че най-доброто решение в живота ми е било да открехна вратата, за да нахлуете както само вие можете! Няма да страдаме и няма да ни боли. Тези дни свършиха. Няма да се разочароваме. Всички лоши мисли ще изчезнат, а сънищата ще са хубави и сладки. Това е моето пророчество, поне това е пророчеството, на което ще обърна внимание. Ще ми бъде много трудно, но Бога ми, ще се старая докато не успея.

И сега като излях всичко това и погледнах нещата от малко по-далеч, май вече не ме е страх. И да ви изгубя, ще се радвам, че въобще съм ви намерила, а това няма да се случи, защото няма да го позволя. Като се замисля, всичко наистина зависи от мен, така че да, решението е взето, обречени сте до края. Ще спра до тук, защото вече наистина ми омръзна от каша и искам да сменим ресторанта. Време е да изпробваме новото меню.

Каквото и да става искам да знаете, че вие сте най-голямата награда, която дори не осъзнавах, колко много съм желала! Всичко е и ще бъде повече от прекрасно, защото вие ще го направите такова! Обичам ви!”

И така, тя разяснила всичко неясно и заживели щастливо, след като три дни яли, пили и се веселили, или поне така казват в приказките…