На моят Кларънс, знам, че си там, знам, че се бориш.
Какво бихте казали, ако изведнъж разберете, че чудовището под леглото ви е истинско? И то по трудния начин? Защото има много голяма разлика дали един ден на улицата ще ви спре странен мъж на име Кларънс и ви каже, че трябва да напуснете дома си, защото духът на леля ви Мейвис не е преминал отвъд и обитава бившата си стая или ще станете в два през нощта да си налеете вода и студената й костелива ръка, облечена в грозна памучна нощница да ви сграбчи за глезена. Повярвайте ми, има. Затова, когато се стигне до там, моля ви, моля ви, повярвайте на странният мъж в бежово сако, не го наричайте откачалка, пияница, лунатик и в никакъв, повтарям, в никакъв случай не го замеряйте с камъни! Защото, както съм забелязал, хората в момент на афект имат изненадващо точен мерник.
И така, как бихте си легнали спокойно довечера, ако знаехте, че мракът е пълен с неща, които в най-добрият случай искат само да ви убият и изядат? Правилният отговор е: не би ...