Aug 5, 2007, 8:01 AM

Седем 

  Prose
904 0 6
1 min reading
Камератa е разфокусирана и се тресе. Писна ми от пияни оператори. Смисъл, обаче, се вижда добре. Напук на кинематографията.
1
Хапчетата изпадаха от страничният джоб на панталоните ми и се разляха по земята. Започнаха да пълзят като големи, разтворими, бели мравки. Първо по земята, след това по краката ми.
2
Половин себе си по три пъти нея е равно на x. X, разбира се, е неизвестно.
3
Няколко счупени ноти осмиват самочувствието си, на ръба на неизвестен струнен инструмент. Терците пият бира в съседната кръчма, а е само 9:00 сутринта. Обертоновете се изяждат от яд, но те друго не могат и да правят. Вселената усмихна най-плачевното моцартово Andante, чуто някога.
4
Любов. Бяха му казали, че 4 е цифрата на Любовта. Но какво да направи като иска пържени картофи точно сега. Някой си поръча Любов и Пържени картофи... със сиренце.
5
Нечия карма се блъсна в осолена вълна от злоба. Ощетени от зъби усмивки плуваха в черната вода. Побратими на пираните. Кармата се пръсна на миниатюрни парчета, коит ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??