Малката странноприемница тънеше в полумрак. Повечето посетители се бяха качили по стаите си, за да си починат, преди да продължат своя път върху конете. Уморените от деня добичета вече преживяха спокойно в конюшнята.
Съдържателят Йонко - нисък, набит човек на около петдесет години, забърсваше изпотеното си от горещината лице. Тъкмо беше решил да изпрати жена си, дъщеря си и слугинчето по стаите, за да си преброи на спокойствие парите и да си легне под пухения юрган, когато в странноприемницата нахлуха, като течение на вятър, седем мъже. Загърнати в черни пелерини, те не свалиха черните си шапки с огромни периферии. Въпреки, че на пръв поглед не се отличаваха особено един от друг, опитното око на Йонко веднага ги раздели подред на влизането им.
Първият от тях не му се хареса още при отварянето на вратата. Обикновено, посетителите се оглеждаха за празна маса и после отиваха при него, да си поискат стая. Този, обаче, беше прокарал ръка по заобления ханш на жена му, която се беше навела да ...